Продължение на Поглед в Холандия ‒
част 1, част 2 и част 3.

2^ри април, сутринта. Или иначе казано ‒ ден втори, изцяло отдаден на Амстердам. Някои от бойната група вече бяха слезли да закусват, бодри. Други тепърва се излюпваха (едвам, едвам) от приблизително двучасов сън. А каква е програмата за днешния ден? Никой не знаеше.

Мога ли да отнема вниманието ви за 2–3 минути?

Нека ви питам нещо. Когато трябва да благодарите на някого за нещо, било то подарък или услуга, поднасяте ли му благодарности или му „мерси“-кате? Питам чисто информативно, защото по мой наблюдения красивата българска дума „благодаря“ скоро ще трябва да я включват в Червената книга.

Познат ли ви е този израз? Е, как ще ви е познат, като току що го измислих. Пък и тепърва ще го обременявам смислово в следващите редове. Ще започна с малко лична предистория.

2004-та година, декември месец ходих на първото в живота си огромно парти, проведено в зала, в София. Партито на Шоколадовия Буда – Carl Cox.