Спомени от детството в Монтана нахлуват в главата ми. Издялкана фигурка, дървено конче от самотен шах. Тези дни ме няма...
Всеки уеб разработчик се стреми към високо качество на продуктите си. Наложилите се в бранша, създават сайтове с изключително опростен и комуникативен web 2.0 дизайн и максимално бърза и ефективна функционалност.
Освен отделеното време за дизайн и функционалност, съществува още един период от разработването, който не отстъпва по важност.
Има една приказка “За всеки влак си има пътници”. Разбирам я. Споделям я. Приказка-роднина на “Разни хора, разни идеали”.
Започвам с БДЖ-то и клиентите му, защото искам да обърна специално внимание на два по-специфични влака. С препълнени вагони. Два влака с един трейнспотинг. За тези, които не знаят какво е трейнспотинг или си мислят, че това е само и единствено заглавие на филм за наркомани, ще поясня. …
Съвременният българин не е истински българин, а е същевременно твърде реален образ. Съвременният българин е повече от 2/3 от населена България. Съвременният българин е идеален пример, олицетворение за обезверение и апатия. Съвременният българин е на път да затрие българското, вярвайки в чуждото.
Днес, 5 декември 2009 година, събота, 20:00 часа (едва ли мога да бъда по-точен) успях да довърша и последния детайл от работата по най-новия ми проект — моят личен блог.
Но защо ми е блог? Аз не се намирам за толко добър в писането. Още повече в изразяването по каквито и да било теми. За какво да пиша? Кога да пиша? Защо да се излагам?
