Моят петък днес свършва в 13:00 часа. Остават по-малко от два часа преди да мушна DELL-чето в раничката, да мушна батерииките във фотоапаратчето, да мушна една топла пилешка супичка преди тръгване и да се мушна в колата, готов за голямото пътуване към Рила. Кой като мене… мушмурок, с мушмулки в джоба.

Само до преди няколко часа тялото ми беше изложено на стабилно облъчване от над 60kw позитивна енергия, съпроводена по широколентовите вълни, породени в съзнанието на Буда. Шоколадовият Буда. А душевната емоция… търпеше екстаз на всеки две секунди. И така до сутринта. Това наричам аз Ефектът CARL COX.  Тяло ‒ изцедено, душа ‒ задоволена.

Най-после. Hell, It’s About Time.

След близо десет години прекарани в чакане, една година изминала в неудържим трепет, StarCraft 2: Wings of Liberty най-накрая видя свят. И то какъв. Свят, който купува новата рожба на Blizzard, като топъл хляб.