Изкуфявам на Fast Swing Radio. Viva last.fm!
Предварително искам да се знае, че статията е предназначена за хора с отворени очи. Нямам предвид анатомичните такива. Говоря за зрящите хора с очите на съзнанието, очите на чувствата, творческите очи, или дори Третото око. Нищо лично към останалите, но когато слепец попадне на тази статия, единственото което ще може да направи е да недоумява какво е писано тук. И не само да недоумява, ами дори да го намира за глупост.
Само до преди няколко часа тялото ми беше изложено на стабилно облъчване от над 60kw позитивна енергия, съпроводена по широколентовите вълни, породени в съзнанието на Буда. Шоколадовият Буда. А душевната емоция… търпеше екстаз на всеки две секунди. И така до сутринта. Това наричам аз Ефектът CARL COX. Тяло ‒ изцедено, душа ‒ задоволена.
Инсталирана!
Най-накрая намерих време. Нагодих се, престраших се и замазах цялата ми система, която пазех и поддържах така добре през последните три години. Но… всяко нещо с времето си. Windows Vista is dead. VIVA Windows 7.
Днес, 5 декември 2009 година, събота, 20:00 часа (едва ли мога да бъда по-точен) успях да довърша и последния детайл от работата по най-новия ми проект–моят личен блог.
Но защо ми е блог? Аз не се намирам за толко добър в писането. Още повече в изразяването по каквито и да било теми. За какво да пиша? Кога да пиша? Защо да се излагам?
