Имало едно време един януари през 2009 година, когато моя милост се престраши и започна да ходи на фитнес. И то не в кой да е фитнес, ами в този на Крика. Не за другото, ами понеже беше най-близо до нас (100м.) и ми беше удобно да го посещавам след работа. В началото ходех доста плахо. Не знаех уреди, не знаех упражнения, не знаех мускулни групи. Бе не знаех какво е мускул. Общо взето, както е в началото на всяко едно ново начинание бях …

Съвременният българин не е истински българин, а е същевременно твърде реален образ. Съвременният българин е повече от 2/3 от населена България. Съвременният българин е идеален пример, олицетворение за обезверение и апатия. Съвременният българин е на път да затрие българското, вярвайки в чуждото.

Пътувам си аз към центъра на София, използвайки, разбира се, градския автобусен транспорт. Бях седнал от вътрешната страна на една седалка и опрял глава в стъклото, преживявах поредния екстаз от някакъв си там James Horner. Автобусът си се движеше, шофьорът си ругаеше, аз си се пренасях на друг свят, а автобусното население, сигурен съм, не се къпеше.