Най-после. Hell, It’s About Time.

След близо десет години прекарани в чакане, една година изминала в неудържим трепет, StarCraft 2: Wings of Liberty най-накрая видя свят. И то какъв. Свят, който купува новата рожба на Blizzard, като топъл хляб. Както каза една съученичка, която е в Германия: „Вчера наблюдавах, как един колега с треперещи ръце отваряше кутията на играта. Явно е епидемия“. И е права. Направо си е болест. След като вълната помете дори и мен. Аз, този, който не харесва игри, не играе игри, няма време за игри, никога не е бил геймър и не е израстнал, като такъв, станах собственик на тази дългоочаквана фантазия. Щом и аз дадох пари за игра…

Както казах, никога не съм бил заплеснат геймър, като повечето ми връстници, които са израстнали с компютърни игри. В детството си съм играл на не повече от 5–10 игри, повечето от тях стратегически, като Age of Empires. Една от тези игри, разбира се, беше класиката StarCraft. Може да не съм пипал Diablo, Warcraft, Counter Strike и другите там хитове на времето си, но за сметка на тях, единствената ми инсталирана игра, която съм играл без изневяра близо 3–4 години си остава StarCraft.

И въпреки всичко, така и не станах добър на нея. Проклети кодове. Но пък успешно увеличих късогледството си с местенето на картите в играта. Не обичах да играя в мрежа. Не се смятах за достатъчно добър. А може би и не съм станал такъв, точно поради тази причина, но както и да е. Предпочитах си Single player-а. Бях нещо като социопат с очила и раздрънканата си стара машинка вкъщи. Както се вижда обаче, това не е попречило на играта да спечели сърцето ми. Иначе сега нямаше въобще да пиша за втората версия, още по-малко щях да съм я купил от чисто любителски интерес.

Та…, поръчах си я през интернет и ми я доставиха вчера (28 юли) в офиса. Инсталирах я, чак днес. Сега, някои сигурно ще ме помислят за луд, други за мазохист. Истината е обаче, че вчера бях далеч от лаптопа ми. Това е причината за закъснялата инсталация. Предполагам, че ако си бях взел с мен компютъра, щях да я инсталирам на момента, за да я пробвам, макар и с ясната представа, че имам друга, доста по-сериозна и важна работа.

Е, изпробвах я. Много ми хареса. Определено. Заслужава си десетилетието. Макар че…, станал съм още по-слаб. Но, това не е важно, тъй като отново няма да я играя в мрежа. Всъщност, не съм сигурен дали въобще ще намирам време, за да я играя. Не съм детенце вече. Имам много други неща на главата. Най-вероятно ще си я пускам много рядко. И все пак…, инсталирана е и няма да мърда от лаптопа ми. Винаги ще бъде насреща, когато ми се прииска да се гмурна в тази космическа фантазия.

ПП. Приятели, моля ви, не с сърдете. Повярвайте ми! Убеден съм, че не ви се играе със слабак, като мен.