Това е Пейле. Монголски джербил, гризач (Rodentia) от семейството на (Cricetidae). Или иначе казано, животинче имащо тясна роднинска връзка с хамстерите, тъй като и те спадат към същото семейство.

Повечето от хората, които ме познават и са в крак със случващото се около мен, знаят коя е Пейле, но въпреки всичко аз изпитвам вътрешна необходимост да си кажа публично. Имам си мишуенце. Миуо мишуенце.

Ако преди две седмици ме бяхте попитали какъв домашен любимец бих искал да си имам вкъщи, може би щях да отговоря, че не искам, защото няма да мога да се грижа (да бягам от допълнителна отговорност), или да кажа някое стандартно животно, като куче. Но определено не бих се замислил и не бих казъл хамстер. Хамстер, защото по това време не бях чувал за джербилите като вид. Дори едвам успях да запомня тази дума.

Тогава защо вече си имам домашно мишле? И то не едно, а цели пет, но за това по-надолу. Та, откъде се появи Пейле? Много просто. Това е най-зашеметяващата изненада и най-топлият подарък, който съм получавал за рожден ден някога. Не говоря за мишлето. Говоря за емоцията и обичта към едно животинче.

Периодът от момента на недоумяването и скептичния поглед, който бях извадил на рождения си ден, до момента на тоталното обсебване от създанията джербили, беше твърде кратък. Привързах се твърде бързо, започнах инстинктивно да се грижа, смятам, доста добре за нея. Нещо, което не бях сигурен, че ще съумея да правя. Изчетох и изгледах всичко, което намерих в интернет, като информация за джербилите. Вманиачих се до такава степен, че дори му купих мезонет. Не в центъра на София. В центъра на хола ни. Двуетажна клетка с множество аксесоари и принадлежности, пресъздаващи максимално естествената среда на джербилите. Общо взето, както каза една приятелка, Пейле се превърна в гъзарка.

Но имаше нещо, което нито един от тримата „виновници“ за този подарък, знаеха. А според мен и продавачите на Пейле не са знаели. Всъщност, и аз не знаех… до събота (6-ти февруари). Пейле беше бременна. Беше. Вече, освен нея, ще трябва да се любувам на още четири джудженца. И то какви… розови червейчета.

Не мога да ги покажа на снимка, тъй като все още са само на няколко дни и Пейле си ги е прибрала в къщичката, която им дадох, и си ги пази и гледа. Но до седмица трябва сами да започнат да излизат от гнездото си. Тогава вече ще имат ушички, опашлета и козина и ще могат да се движат. Засега мога само да се радвам на дребните цвъркащи звуци от дребосъчетата, излизащи от къщурката.

ПП. Между другото, Пейле си има интернет профил. Може да се види тук.