Обръщение към:

Всички студенти,
Всички,  които не са студенти, но са били такива,
Всички, които не са студенти и не са били студенти, но им се иска да са такива или да са били такива,
Всички останали вандали,

Да ви е честит 8-ми декември!

С пожелания за безразсъден празник потопен в 50 градусова дядова, стекове от евтини цигари без бандерол, злокачествени наркотици, руса чалга с клатещ се силикон по масите, бръснати ***** и много, ама много простотия изразена в турски ритми, заплахи и побоища, крещене и чупене, и най-вече задоволство от изреденото.

Дали горенаписаното звучи доброжелателно? Не мисля така. Но пък какво всъщност иска днешният студент? Точно това, ако не се лъжа. Тоест, така най-малкото бих могъл да спечеля едно кухо „Мерси“. А „Мерси“, просто защото думичката „Благодаря“ вече не звучи модерно според много хора. Поправете ме, ако греша. Най-малкото ще ми усмихнете деня още повече. Но трябва да се съгласите с мен, че щях да си нанеса солидно количество отрицателна енергия и ругатни, ако пожеланията ми бяха такива например:

„Скъпи студенти, светло бъдеще на България, пожелавам ви приятен и топъл студентски празник в някоя гостопримена хижа в Стара Планина или Родопите. Празник изпълнен с много усмивки, комуникация придружена с тихичка класическа музика или най-малкото бар джаз (познавам хора, които ще ме питат какво е това „Жаз“) и най-ценното–безкрайна нощ, прекарана в игри и смях.“

К‘ВО?

…

Когато аз бях студент (звучи като „когато бях овчарче“) все още имаше тук-таме останали здрави хижи, безалкохолни на масата, качествена музика и красиви момичета под въздействието на Тик-так, а не на… как им казват, амфетки? Беше красиво.

Хайде стига толкова негативизъм от моя страна. Написаното е факт, не може да се отрече. Но не може и да се отрече, че все още има петна от компании, които знаят как да се веселят истински. Адмирации към тези хора и най-искрени пожелания за топъл студентски празник в някоя гостоприемна хижа в Стара Планина или Родопите. Пожелавам ви празник изпълнен с много усмивки, комуникация придружена с тихичка приятна музика и най-ценното–безкрайна нощ, прекарана в игри и смях.

ПП. И моля ви, пазете хижите! Вече съм пял „Koombaya my lord“ на една старопланинска такава.