Има една приказка „За всеки влак си има пътници“. Разбирам я. Споделям я. Приказка-роднина на „Разни хора, разни идеали“.

Започвам с БДЖ-то и клиентите му, защото искам да обърна специално внимание на два по-специфични влака. С препълнени вагони. Два влака с един трейнспотинг. За тези, които не знаят какво е трейнспотинг или си мислят, че това е само и единствено заглавие на филм за наркомани, ще поясня. Трейнспотинг се нарича допирната точка на пресичане между два влака.

Допирната точка, която искам да засегна тук (и да засегна толкова, че чак да се обиди), е в основата на една генерална обърквация, която не ми дава мира. Допирната точка се нарича „цена“. Корен, от който произлизат думи като ценност, ценител, оценка, оценяване, безценен и др. Корен, който играе ролята на пресечната точка между два влака, които имат общо помежду си само един сходен корен в имената, но тотално различни посоки. Нека наречем единия „влак-ценител“, а другия „влак-оценяващ“.

Мисля си, че ако умните хора са ми следвали мисълта до тук гладко, вече знаят накъде бия. Но все пак, нека продължа.

Така. Имаме си два влака. Влакът-ценител и Влакът-оценяващ. Накъде води единия и накъде води другия? Какви са пътниците в единия и какви са пътниците в другия? Защо имат сходен корен, а различни посоки? Защо се отдалечават един от друг? Каква им е целта? Може би да отдалечат пътниците си максимално по-далеч един от друг? Може би бягат един от друг?

Да надникнем във Влака-ценител! Да погледнем какви пътници вози той! Не знам за вас, но това което аз виждам през замърсения прозорец са много хора в обществен вагон. Всичките усмихнати. Всичките дружелюбни един към друг. Усещам лъчезарност през стъклото, дори при това движение. Забелязвам как един човек показва снимки на друг и това поражда топли чувства у гледащия. Личи си по лицето му. В другия край на влака виждам две момичета. Всяка една от тях държи в ръката си телефон. Ясно си личи, че харесват това което правят на мобилните си и с голямо удоволствие споделят една с друга неща от тях. В ъгъла на единична седалка забелязвам мъж на средна възраст, облечен с дънки и черна фланела. Има малки бели слушалки-тапи в ушите си свързани към бял лаптоп. Поклаща ритмично глава и от време на време се усмихва пред екрана. Вероятно гледа или слуша нещо, което му харесва. Като цяло, усещам някаква хармония. Тази хармония, този процес се нарича ценене. Ценене на това което имаш. А пътниците са ценители. Хора, които ценят човешки творения, човешки труд, в които е вложено много.

Но нека не оставаме само с едно впечатление. Да върнем назад малко лентата и да погледнем и в другия влак, Влака-оценяващ. Интересно ми е какво ще видя там. Надничам. Тук вагонът е с купета. В купето, в което гледам в момента има четирима човека. Изглеждат намръщени. Всеки от тях е извадил някакви папки и отмятат някакви неща. Май са критици по професия. Не знам, такива ми изглеждат. Много ми напомнят на героят от филма „Рататуй“, критика Антон Его. Помните ли го? Изглеждаше така:

Тези чичковци ми изглеждат точно такива. Оставям ги, да не им преча. Отивам в следващото купе. Ужас! Ако в предишното купе са били критици, то тези тук са си направо критикари. Виждам 5 момчета, които пишат коментари по разни интернет сайтове. Вадят някакви кирливи ризи. Правят оценка на всичко навсякъде. Футбол. Политика. Дизайн. Право. Маркетинг. Виждам, че си имат собствени критерии и пишат оценки по най-различни точки. Непрекъснато отблеязват по нещо. Повечето изглеждат строги и замислени. На единият от тях дори забелязвам лека усмивка на лицето му. Втренчвам се и виждам, че настървено пише някакви коментари във връзка с една песен от някакъв музикален конкурс. Странно ми е. Знам я тази песен. Световно известна е. Всички я харесват, а този човек описва в коментара си всякакви отрицателни точки, подредени по критерии. Дано никой не го чете. Дано хората не ги интересува. Заглеждам се още малко и забелязвам, че същият този сайт за музикалния конкурс го видях и в другия влак на екрана на човека със слушалките, който си тактуваше с глава и ясно показваше, че му харесва. Хм. Интересно ми е дали е прочел коментарите на господина, когото наблюдавам в момента. Не искам да гледам в другите купета. Хвана ме страх. Искам да се върна в другия влак. Тези тук могат само да оценяват по дадени критерии, но не и да ценят човешкия труд. Явно са ваксинирани срещу това.

Махнах се от Влака-оценяващ. Вече съм по-спокоен и крайно решен. Не искам никога повече да се качвам там. Нека си вози неговите си пътници в неговата си посока. Не искам да оценявам по критерии. Искам да ценя всяко едно нещо, в което има вложени смисъл, идея, желание, хъс, мотивация, стремеж, любов, труд, усет, време, търпение, капка красота. Искам да ценя това. Не искам да оценявам, кой го е създал, как го е създал и колко е спечелил от това. Отивам в другия влак.