Моят петък днес свършва в 13:00 часа. Остават по-малко от два часа преди да мушна DELL-чето в раничката, да мушна батерииките във фотоапаратчето, да мушна една топла пилешка супичка преди тръгване и да се мушна в колата, готов за голямото пътуване към Рила. Кой като мене… мушмурок, с мушмулки в джоба.

Бавно и далеч не славно. Електронната организация Метрополис (първата по рода си в нашата родна, мила, малка страна), която изгради така наречената електронна сцена в България, и която създаде плодородна почва у нас за всичките зародили се след нея жанрови движения, чукна фаталните 13. Хм, спомням си още писъците на феновете зад оградата на METROPOLIS X, когато на пулта се качи James Zabiela.

Пътувам си аз към центъра на София, използвайки, разбира се, градския автобусен транспорт. Бях седнал от вътрешната страна на една седалка и опрял глава в стъклото, преживявах поредния екстаз от някакъв си там James Horner. Автобусът си се движеше, шофьорът си ругаеше, аз си се пренасях на друг свят, а автобусното население, сигурен съм, не се къпеше.